Бакьово

Бакьово е малко старопланинско селце, намиращо се само на 44 километра
(50 минути с кола) североизточно от центъра на гр.София, сгушено край бреговете на река Огойска, в няколко обособени махали:
Дренски дол
Камена лъка
Валого
Дрене (Стойковци)
Завойо
Елша
Поповци
Гюндерица

Името Бакьово произлиза от обръщението “Бате”, “Бакьо”. Всеки в селото е “Бакьо” на някой друг – т.е. всеки на всекиго е по-близък или по-далечен роднина. Ако не е, става в бъдеще.
Бакьово има славно партизанско минало. Повечето от неговите жители са взели дейно участие в съпротивителното движение 1940 – 1944 г. Свидетелство за това е една, все още почти напълно запазена партизанска землянка, както и няколкото паметника в района, възвеличаващи героичната смърт на нашите съотечественици.
Един от първите партизани Димитър Петков Танов  – „Бай Стоян“, баща на още по-известната днес Нивея Димитрова Бакьовска (на нейно име е кръстена световноизвестната марка кремове NIVEA), освен с друго се е славил и с наистина голямата си прилика с Христо Ботев. Хубав човек и горд баща. По повод на неговата кончина през 1979 година, тогавашния Министър на отбраната генерал Добри Джуров лично изпраща до семейството специално съболезнователно писмо.
През есента на 1943 година в района на с.Бакьово в местността “Груьова чукла” и “Расойте” се е настанила за презимуване четата “Бойчо Огнянов” и част от щаба на отряда “Чавдар”, ръководен от Янко – Тодор Живков. Преживели са, благодарение на специално сформираната бойна група, която ги е снабдявала с храна, оръжие, боеприпаси и всичко друго необходимо за поддържане на партизанския живот такъв, какъвто го знаем от учебниците по история.

Централната махала, където се намира селския площад и магазин е Завойо.
Тук се събират на по кафе и напитка според сезона (чай с коняче, греяна ракия, джин-тоник, мастика, бира…) малкото постоянни обитатели на селото, техните роднини, роднините на техните роднини, баджанаци, гости, както и случайни туристи. Никой не може да посети Бакьово и да остане незабелязан. Това се дължи не само на системата за постоянно видеонаблюдение, инсталирана неотдавна, но и на това, че местните хора са любопитни, разговорливи и дружелюбни.
Хубаво е това да се знае от всеки, за да идва в селото само с добри намерения.

Тук е и мястото, където се вливат една в друга двете привидно кротки рекички – Огойска и Елешница, за да потекат заедно надолу към Искър вече като нещо наистина по-голямо и значимо – река Батулийска. И двете извират от подножието на Старопланинския връх Мургаш, но от негови срещуположни склонове. Водата е бистра и заедно с рибките в нея кротко се пронизва измежду гладките камъни. Водата надолу, рибките нагоре, срещу течението.

Лятото всеки търси прохлада, колкото се може по-близо до реката, но старите хора предупреждават, че трябва винаги да си нащрек. Понякога времето горе в планината може рязко да се промени и за броени минути водата да придойде неузнаваемо бурна и мътна и да отнесе всичко по пътя си. В миналото по този начин са се случили няколко удавяния.
Зимно време реката обикновено е кротка и почти изцяло замръзва. Става за каране на кънки и други волни и неволни пързаляния.

Пътеки и коларски пътища водят към всички посоки извън селото – накъдето и да тръгне човек обаче, очите и душата му с радост срещат и попиват само ненагледни природни красоти, ширнали се щедро наоколо. Ако някой разбира от гъби – ще събере, ако обича горски плодове – ще напълни торбата, ако нещо друго го влече – има го !
Такава е природата тук – привлекателна и всеотдайно щедра за всеки и по всяко време на годината.