Поезия

В селската кръчма-магазин ЧУКЛАТА често, но съвсем спонтанно се провеждат литературни обеди или вечери.
Местни самородни поети гарнират постните манджи със свои произведения.
Входа е свободен.

Консумацията също.

Ето едно от последните стихотворения на поетеса Данчето Колева:

ОДА ЗА БАКЬОВО

В пазвите на Стара планина,
Шири се неземна красота.
Щедрата природа щедро е дарила,
Китното селце Бакьово, тя е приютила.

Две рекички тук се сливат,
Край дворове се извиват.
Бистри и игриви припкат, шумолят
Мало и голямо къпят, радват, веселят.

А водата бързелива, всеки знай че е бъбрива,
Отмива лошо и добро, заминава, но и запаметява.
Всичко вижда, всичко чува, всичко знай,
Приказки разказва тя безкрай.

И благодарение на таз вода,
Прославено е днес Бакьово, везде по света.
Че духът ни непокорен е и мира не ни дава,
Ни праг го спира, ни бряг, нито преграда !

В нашто миналото незабравимо,
Достойни синове Бакьово е дарило.
Загинали са те геройски във борбите,
Но не потомците им днес да се напиват по софрите.

Тук животът си тече сега спокойно, тихо, без фиести,
Далеч от градските площади и протести.
Хората са весели и сговорчиви, усмихнати, трудолюбиви.
Кой как хляба си изкарва, туй хич не се и забелязва.
За бизнес не говори се на глас, но за съвет ела при нас !

Щом Боре тупне със тупана, в миг са всички на мегдана.
Започват веселбите, които малко си приличат със борбите,
Враг няма, битка няма, но гълчавата си е голяма.
Жертви даже може, някога да паднат, щом се наложи…

Всеки взима дейно участие в туй, нещо подобно, на първо причастие:

Вили без да пита, ще умеси вкусна пита,
ще я опече и опакова във бохчата като нещичко такова,
квото и изядено дори, продължава до забрава,
във устата, сладко, сладко да се разтопява.

Качамак-юнак, даже без калпак, Асен ще ни забърка пак,
ще го нагласи, подправи, козе сиренце ще му добави,

Симка, нашта кротичка любимка,
без предварителна оферта, ще приготви кво – десерта,

Данчето с каскета, от Реброво ще докрета,
Бързо-бързо ще зашета,
Ще зарадва пак душата, щом ни поднесе курбан чорбата.

И когато всичко е готово, изгладнели сме отново,
Сяда цялата тайфа на импровизирана софра.
И започва веселба, точно както нийде по Света.

Страхил с усмивка кротка, дегустира тошкината водка.
Казва нашата Нивея – ще посвиря, ще попея !
Мъки и неволи къш от тука, ще изхвърлим на боклука !
Кризата не е за нас, Бягай Криза си, у вас !

Който не е на софрата, не е нито пък в кревата:
Тошето всичко прави, със милион задачи да се справи,
Рачето с умела редка плетка, за внучето гласи жилетка,
Славка без да се забави, двора образцов направи,
Бърза вечно леля Блага, зобче на козите слага,
А сестричката й Гана, сбира плодове в Балкана,

Любчо бабите ухажва и живота им подслажда.
Радкин Боре както пъшка, върти работата мъжка,
Дора пак си е на двора, копа, сади и почиства,
Внучетата гледа, обучава, туй най-много й приляга.
Стоян, таз душа юнашка, днес подкрепя се с тояжка.
Всички сме картинка мила, една майка ни е родила.

Кьм два задава се Босилка, пременена с новичка престилка,
Трябва да си купи хляб, за да седне пред сериала пак.
Мичето козите вече връща в бащината родна къща,
Пътьом в магазина спира, за да пийнем заедно по бира,

Ей така във нашето селце, веселим се от сърце.
Всеки е добре дошъл в Бакьово и го каним ний отново !